Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
41. И Авимелех остана в Арум, а Гаала и братята му Зевул изгони, за да не живеят в Сихем.
42. На другия ден народът излезе в полето, и обадиха за това на Авимелеха.
43. Той взе народа си и го раздели на три дружини и ги тури в засада на полето. И като видя, че народът излезе от града, въстана против тях и ги изби.
44. Докле Авимелех и дружините, които бяха с него, пристъпиха и застанаха при градските порти, другите две дружини нападнаха на всички, които бяха на полето, и ги избиха.
45. И Авимелех се сражава с града целия оня ден, превзе града, изби народа, който беше в него, разруши града и го посея със сол.
46. Като чуха това, всички, които бяха в кулата Сихемска, отидоха в кулата на капището на Ваал-Верита.
47. Обадиха на Авимелеха, че там се събрали всички, които бяха в кулата Сихемска.
48. Тогава Авимелех отиде на планина Селмон, той и целият народ, който беше с него, и взе Авимелех брадви със себе си, насече вейки от дърветата, тури ги на плещите си и каза на народа, който бе с него: вие видяхте, какво правих; скоро правете и вие същото, което и аз.
49. И всеки от целия народ насече вейки, тръгнаха след Авимелеха, натрупаха ги при кулата и изгориха с тях кулата с огън, и умряха всички, които бяха в кулата Сихемска, около хиляда мъже и жени.
50. После Авимелех отиде в Тевец и обсади го и го превзе.
51. Всред града имаше яка кула; там побягнаха всички мъже и жени и всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на кулата.
52. Авимелех дойде до кулата, заобиколи я и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.
53. Тогава една жена хвърли къс от воденичен камък върху главата на Авимелеха и му разби черепа.
54. Авимелех веднага повика слугата, оръженосеца си, и му каза: извади меча си и ме умъртви, за да не се каже за мене: жена го уби. И слугата му го прободе, и той умря.
55. Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, отидоха всеки в мястото си.
56. Тъй въздаде Бог на Авимелеха за злодеянието, което той направи на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57. И всички злодеяния на сихемските жители Бог обърна върху главите им; и ги постигна клетвата на Иотама, Иероваалов син.
Глава 10.
1. След Авимелеха издигна се да избави Израиля Тола, син на Туя, син Додов, от Исахарово коляно. Той живееше в Шамир, на Ефремова планина.
2. Той беше съдия над Израиля двайсет и три години, и умря, и биде погребан в Шамир.
3. След него се издигна Иаир от Галаад, който беше съдия над Израиля двайсет и две години.
4. Той имаше трийсет (и два) сина, които яздеха на трийсет (и две) ослета, и те имаха трийсет (и два) града, които и доднес се наричат Иаирови селища, що са в Галаадската земя.
5. И умря Иаир и биде погребан в Камон.
6. Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти, и на боговете арамейски, и на боговете сидонски, и на боговете моавски, и на боговете амонитски, и на боговете филистимски, а Господа оставиха и Му не служеха.
7. И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаде в ръцете на филистимци и в ръцете на амонитци;
8. оттогава те притесняваха и мъчеха Израилевите синове осемнайсет години наред, всички Израилеви синове отвъд Иордан в Аморейската земя, която е в Галаад.
9. Най-сетне амонитци преминаха Иордан, за да воюват с Иуда и Вениамина и с дома Ефремов. И синовете Израилеви бидоха много притеснени.
10. И викнаха синовете Израилеви към Господа и казаха: съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловци.
11. И Господ рече на Израилевите синове: не угнетяваха ли ви египтяни и аморейци, амонитци и филистимци,
12. сидонци, амаликитци и моавци, и когато викнехте към Мене, не избавях ли ви от ръцете им?
13. а вие Ме оставихте и почнахте да служите на други богове; затова няма вече да ви избавям;
14. идете, викайте към боговете, които сте избрали, нека те ви избавят в това усилно за вас време.
15. Тогава синовете Израилеви рекоха Господу: съгрешихме; прави с нас всичко, що Ти е угодно, само ни избави сега.
16. И отхвърлиха от себе си чуждите богове и почнаха да служат (само) на Господа. И не изтърпя душата Му страданията Израилеви.
17. Амонитци се събраха и разположиха стан в Галаад; събраха се тъй също Израилевите синове и разположиха стан в Масифа.
18. Народът и началниците Галаадски си казаха един другиму: който почне война против амонитци, той ще бъде началник на всички галаадски жители.
Глава 11.
1. Галаадецът Иефтай беше човек храбър; той беше син на блудница; Иефтай бе роден от Галаада.
2. И жената на Галаада му роди синове. Когато пораснаха синовете на жената, те изпъдиха Иефтая, като му казаха: ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.